Тук са елементите Ti, Zr, Hf и Ku. Те имат електронната конфигурация d2s2:Ti-3d24s2, Zr-4d25s2, Hf-5d26s2 и Ku - 6d27s2.

Максималната валентност е +4. Основността на окисите и хидроокисите расте в реда Ti=Hf. Засега най-голямо приложение има Ti и неговите съединения, както и циркониевите...

Прочети още...

Тук са елементите C, Si, Ge, Sn и Pb. В най-външния квантов слой се намират четири електрона, които са разпределени в ns2np2 (n-номера на периода). В нормално състояние са двувалентни. При възбуждане един s-електрон преминава в p-подравнището и се получава разпределението...

Прочети още...

Тук са елементите Sc-скандий, Y-итрий, La-лантан, Ac-актиний, със съответните елементи лантиниди и актиниди. Характеризирт се с 2s -електрона и 1d електрон при конфигурация на съответните равнища nd1ns2 (n-квантово равнище - номера на периода). Явяват се задължително от трета...

Прочети още...

Тук се включват елементите B, Al, Ga, In, Ti. В най-външният квантов слой се намират 3 електрона, разпределени в ns2np1 (n-поредният номер на периода). P-електронът е несвързан, лесно се "отцепва" и това определя + 1 валентност на елементите. Но съединенията в това стъпало са нетрайни. При...

Прочети още...

Тук се включват елементите Zn, Cd и Hg. Най-външният електронен слой s-подравнището се характеризира с ns2 (n-номера на периода съответно 4, 5, 6). При възбуждането се получава конфигурацията ns1np1. Тъй като на d-подравнището в М-слоя при Zn, в N-слоя при Cd и O-слоя при Hg са...

Прочети още...