Под тов понятие се разбира склонността на елементите на респ. техните атоми да образуват йони, независимо дали са електроположителни или електроотрицателни елементи. Ако един елемтн (примерно метал) със силно електрично сродство дойде в допир с йони, чието електрично сродство не е така голямо...

Прочети още...

Реакциите между киселините, основите и солите са всъщност реакции между йоните, които се получават при електролитната дисоциация на тези електролити във воден разтвор. И в зависимост от природата на реагиращите електролити и природата на получаваните продукти съществуват следните йонни...

Прочети още...

Като се взема предвид казаното при "химично равновесие" и че електролитната дисоциация е равновесен процес, може да се изведе за нея съответната равновесна константа - констана на електролитната дисоциация или константа на йонизацията. В общия случай xy⇔x++y- имаме израза...

Прочети още...

В класичната форма на теорията на електролитната дисоциация залегнаха предпоставките: йоните в разтвора не си взаимодействат и подвижността на йоните не зависи от концентрацията. Докато за слабите електролити това е донякъде приемливо, за силните електролити положението е по-друго. И Дебай и Хюкел...

Прочети още...

Всички киселини имат общи свойства - кисел вкус, реагират с редица метали, също с карбонати, променят синия лакмус в червен и прочие. И се определят като електролити-хидроокиси, които при електролитната дисоциация дават водородни катиони и никакви други катиони. Последното прецизиране е необходимо...

Прочети още...